В народното съзнание змейовете изглежда винаги са се свързвали с времето и по-конкретно – с дъжда. Припомнете си приказките за долната земя, където винаги някоя хала е спряла водата. А самата дума “хала” означава и буря. С това поверие е свързан и обичаят „Гонене на змей“. Изглежда не само долната земя си има проблеми със змейовете, защото и тук – щом е настанела суша – именно те са били заподозрени. Младите и силни мъже от селото се събират, за да прогонят злосторника. Когато общността вземе решение да бъде изпълнен обреда, селският глашатай обикаля цялото село и известява всички. В уреченото време хората оставят отворени дворните и къщните врати, за да може гончиите да изгонят змея. Те обикалят цяла нощ, въоръжени с тояга и удрят храсти, дъски и всякакви места, където причинителят на сушата може да се е скрил. Ако селото е малко – обикалят заедно, а ако е голямо се разделят на чети, за да обходят по-бързо. През цялото това време, обикалящите е трябвало да запазват пълно мълчание, защото ако издадат звук змеят е щял да ги нападне и да ги разболее.